Нощта играе с мислите
и продължава, докато се срещнат нивите
с игрищата.
Отдавна не виждам никой,
освен мен,
да засажда роза през нощта –
роза, пазена с очи,
за да не увяхва.

Нощта разстила безкрайно учудване в кръвта ми,
а аз здраво хващам лопата,
за да засадя една роза,
която е обгрижвана със сърдечна топлина
и поливана с вода, която се лее над нивите
като течен мед.

Сърцето ми е тъжен язовир,
с древно пулсиране
и е влюбено в розите,
както принадлежи и на жасмините.
Очите на хората спят,
а пулсациите на сърцето ми не спират.
То пази розата и я защитава от алчност и злоба.

Розата ме прегърна
и аз разцъфтях.
като цветята,
за да освободя сърцето си
от спомен,
който отдавна беше там.
С утринния бриз летях като ухание,
плетях от мъчението в гърдите си
копринено легло...
И казах на розата:
- Ела да спиш.

Дали сърцето ми е било свещ,
която се разлюля от силните ветрове,
дали е било бриз, който пътува с утрото
към далечни хоризонти?
Не... Сърцето ми е новородена роза,
полята със сълзи...

И ти дойде,
за да кацнат на дланите ми всички слънца 
и да ощастливят мечтите ми,
и да яздя вятъра към нов свят.

Всички семена погледнаха към светлината,
искайки повече...
Тогава цялата нива разцъфна
и розата ми порасна.
Но странното е, че тя все още стои самотна

Превод: д-р. Абдулрахман Акра

Един ден казах на розата:
Недей да спиш
А ако си заспала недей забравя...
нежни като пера на щрауса мигли.
Недей забравя едно сърце,
Което е съхранило една топлина.
Една топлина, която се храни…
от пламъка на горящ в костите ми огън.
Недей забравя всеки пулс,
който преминава момента на споделения,
за да сподели с тръпката,
която тича през устните..
Във форма на усмивка.

Превод: д-р.Абдулрахман Акра
 
 

Ще направя от мъката по теб едно въже
за да се кача към твоите мигли.
И да рисувам
едно Лазоардово море,
което да спи на коляно на утрото.
И в което да пътуват караваните
След залеза
На ритъма на една китара,
която все още се прегръща 
с една блестяща звезда
Въпреки блясъка в очите
И въпреки ноща която
Нарочно свикна да краде
Туша от очите
за да го крие в един поглед
който може би съществува, а може би не.

Нарочно увеличих стъпките си
за да не умира разстоянието
междо сърцето ти и моето очакване,
освен на ръба на една сабя
с две острия,
закачена за една горда древна палма.
От хиляда години изпраща зов
За нейните врабчета за да се върнат пак.
Толкова плодовита е била
И колко е дала на пътниците плода си.

Забравих страха си
Че дланите ми спят на рамото на вятъра
Вятърът, който разпространява моите тревоги
И в момента на клане
Той пише тайните на моята смърт
На една скала в океана
обърнах се към слънцето
за да ме придружи,
че всичките извори пресъхнаха
трябва да се превърнат парите
на толкова облаци, които минаха над нас
 - те притежават хиляди образи
и нещо от моите цветове
на моето сърце,
което се губи из дупките 
в пясъчните хълмове
се опитва да навие реката,
за да почива
и да се качва на моята лодка
- за да пея! 
 

Превод: д-р.Абдулрахман Акра