Ах, мой мили Августин,
  всичко е свършено!
               Андерсен

Не вярвай! Не вярвам във края.
Не вярвам, че той е фатален.
Но вярвам, че краят е точка.
От там – 
Другото с главна буква започва.

Събирам в шепите си светлина-
изтича на вълни.
Докосва на дете глава – 
струят мечти.

Подгизнала от нощен сън,
събужда се в роса гората.
Трептят листа в предутрин хлад.
Вълнува се тревата.
Преплели клони през нощта,
разплитат ги дърветата....
И вдишват утринните ветрове
житата от полетата

Ограниченията са хоризонтални.
Свободата е вертикална.

Като езичници празнуваме,
страдаме като християни,
по жарава боси танцуваме
и изливаме църковни камбани.

Не посипвайте с пепел жаравата.
Оцеляването е умение да танцуваме.
Не прерязвайте връвта на камбаната.
Болката е умение да будуваме.
 

ЖИТА ЛЮЛЕЯТ КОСИ.
Привечер. Здрач.
Тишина.
Птица самотно лети.
Глух и сподавен плач
на ден без мечти.

Красотата е изпитание за ума.
Умът е изпитание за силата.
Силата е изпитание за морала.
Моралът е изпитание за мъдростта.
Мъдростта е изпитание за любовта.
Любовта е изпитание за красотата.

животът е остра вирусна инфекция.
Налага се да го преболедувам

Казват, че щастието се крие в лошата памет.
Горкият камък.
Как да забрави длетото и чука?
Всяка форма от него
е паметник на духа.

Нарисувах ангела с едно крило –
Бързах защото исках да изрисувам очите му.

И той оживя...
И заплака...

Доброволната изолация,
доброволната самота
не е страшна
като самота сред тълпа.
 

Загубих се в градината на розите,
дъхът ми се превърна в розов свят,
загубих обоняние за прозата
и виждах само в розов цвят.

Сън на отворен прозорец.
Жаби и славей, щурци.
Вдишвам пролет през сънните пори 
и издишвам мечти........

Станах рано
и видях
утринния танц на птиците.
Кръжаха и пееха.
Опиянени,
       страстни,
             упоени.
Слънцето се отразяваше в прозорците.
Една заблудена птица
се блъсна в прозореца
и отхвръкна наново.
Писъкът й се сля с хора.
Измама, 
        измама,
               измама.
Слънцето няма чувство за хумор.
Затова не се засмя.
Само изгря.
Стоя на прозореца и броя...
Едно, две, три...
илюзорни слънца.
Проклети стъкла.
Измамата е такава,
Че се блъскаш в прозореца...
... дори когато си отвън.

В женската слабост
се крие силата на мъжкото самочувствие.

Женската слабост
не е пропаст.
Тя е река.

Засили се
и скочи от брега.

Ако не можеш да плуваш,
тя ще те предаде...
И ти ще потънеш...

Не обвинявай  водата.
Тя просто тече.

Началото.
Какво е началото.
Продължение след края.
Просто е.

Засилваш се
И прескачаш пропастта.

Иска се вяра.

Не ... не потъвай.
Пропастта е измама.
Тя е в твоята глава.
Тя е половината на твоето раздвоение.
Другата половина е духа.

Опитомяването продължава...
На малката планета слънцето изгрява...
Не съм аз Розата, а Боабаба ...