Ще те докосна -
като полъха на летния вятър
и ще се отдалеча
Топлотата ще ме разлее.
Стоманата ще се стопи.
И ще застина в ново очертание...
...до следващия полъх...
 

Поисках да избягам далече-
край брега на морето.
Ще седна на пясъка
и вълните ще отмиват нозете.
Там ще остана като седнала пясъчна статуя.
Ще се стопя за ден, два
без да пророня сълза.
 

Дива и сляпа омраза.
Проказа.
Стреляй срещу врага.
Омразата ти създава стена.
Рикошира куршумът.
Като струна
тялото ти вибрира.
Изстива 
плътта.
Ти самият
се оказа целта.

За кактуса, 
 който цъфти веднъж на сто години
И за снега, 
 който вали в пустинята веднъж на сто години

Снегът вали.
Пустинята е бяла.
Игличките на кактуса
Са в скреж.
Цветът учуден
На земята пада.
Вали снегът.
Пустинята е бяла.
Шега природна.
Изневяра.

Цветя във кошница-
Ухания от цветове.
Ти, сън изчезна.
Накъде?
При друг се втурна-
Както в моя свят нахлу.
При друг.
Остана спомена за тебе тук-
Ухание и цвят-
Добре подреден свят.

Тихо е като в църква.
Свещи горящи – надежди.
Догарят.
Нови запалват....
И така – до безкрай...
Тихо е.
Свещи, тамян.
Глухо е.
В моя храм.
 

Залезо тъжен,
обещаваш ми
изгрев, зора и роса.
Залезо, заслепяваш ме
в красота.
И нашепваш 
за  ден неживян.
Сякаш заплаквам
за миг пропилян.
 
 

Устремени нагоре
тополите дишат небе.
С върховете  докосват 
на птици криле.
А надолу впити
корени ненаситни
поемат сок от твърдта.
От земя
до небе -
корени и върхове-
без да летят
дърветата просто растат.

Плачеш ли Мария?
Не плачи!
Камъкът не може да боли.
Ако ти е трудно да се вкамениш,
виж реката:
как тече
и как се мята
между бреговете
и изтича през ръцете.
Някой вчера там е хвърлил камък.
Днес е гладък, неподвижен.

А реката вече не е същата.
Тя тече и се променя;
Има  път да извърви;
Също кото теб и мене.
Плачеш ли Мария?
Не плачи!
 

ДА ИСКАШ ДА ЧАКАШ
     ДА МОЖЕШ ДА ЧАКАШ
          ДА ЗНАЕШ ДА ЧАКАШ
Смали се светът.
Превърна се в семе.
Затвори се в топла обвивка.
Забравен.Нищожен.
Изгубен в пространство и време
Обгърна го снежна завивка.
И самотата заля  го
в мълчание.
Без болка.
Без вяра.
Без капка надежда.
Но и без отчаяние.
Притихна светът
и заспа.
А после?
…дойде пролетта.
 

ШАХМАТ
Още от раждането
си поставен на шахматната дъска.
Тя е разбъркана.
Независимо дали си цар
или пешка,
сякаш някой преди теб
е водил битка.
Странно.
целта ми не е да победя-
трябва да подредя шахматната дъска.

Рисувам жена- силует.
Рисувам и се вълнувам.
Каква красота и дискрет!
Добре, че мълчи.
Нито дума.
 

Приятелю,
Почакай!
Помисли!
Понякога нещата
Странно се объркват.
Врагът те вдига на крака
и дава сили за борба.
А любовта
е изневяра.
И отмъщава.
За да боли.

Сега върви!

Все пак...
Не ме мрази!

Тихо и пусто.
Тръстиката  чака .
Вятърът - порив
трептял е в стеблата  й.
Тихо и пусто –
да дойдеш очакван
късно –
когато 
преминал е вятърът.