Жан Виденов седеше в полутъмната стая. Костюмиран, леко загладил косъм, но все така слаб, макар и студено привлекателен за младите си колежки. Колежки? Да, колежки - от месец той бе на работа в dir.bg като ... всъщност, като какъв? Администратор? Човек за всичко? Човек с опит? Мениджър? Не му беше все още ясно.
Тежко му беше. Тежко.
Срина се цяла държава след като си подаде оставката. Всъщност, сриваше
се докато не си беше още подал оставката, но г-н Виденов не беше свикнал
да мисли с факти, затова се замечта за старите си комсомолски години. Когато
хората бяха винтчета - накъдето ги завъртиш, натам се въртят. А и няма
как - Партията ги въртеше, не Животът. Ех какви години бяха - димяха комините
на Кремиковци, бригадири събираха реколтата по селата (всъщност, къде пък
бяха селяните?), хлябът струваше 26 ст. и най-важното хората бяха щастливи...
Винтчета, но щастливи. Ей кат тези клавиши - подредени, бели и означени
- стройни те правят едната клавиатура.
Всъщност, замисли се
г-н Виденов, защо пък има някои клавиши с друга форма и големина? Какво
му е толкова важното на Шифта, че е продълговат като първомайски лозунг?
И защо има два контролни клавиша? Тук озадачението на г-н Виденов премина
в мисъл. Навярно иде от Америката - там имат двупартийна система. Ами защо
само един изход за бягство? Ескейп му викат, но той знаеше какво значи,
нали беше завършил Английска гимназия.
Внезапно г-н Виденов
се развесели. Започна да гледа клавиатурата. Брех тези янки - много по
сталински са сложили клавишите Вкарвай и Изтривай. Точно в реда, по който
се използват! Пък и до тях - Дом и Край. Вече игриви пламъчета пробягваха
по красивите очи на г-н Виденов. Ето ако ги вземем обратно на часовниковата
стрелка става следното - (от) Дом, Вкарвам, Изтривам, (и) Край.
Внезапно на г-н Виденов
му се стори, че клавиатурата е народът. Ето, натиснеш този клавиш и компютърът
прави нещо. Всъщност, тук можеш да се върнеш назад, а в Живота не можеш,
проблясна горчиво тази мисъл у г-н Виденов. Няма бакспейс в Живота, няма.
Ако имаше, той нямаше да стои в тази полутъмна стая с прашясали компютЪри.
Горчилката бе отново
изкривила иначе красивото му лице. Ръцете му си играеха нервно със системните
клавиши - потропваха ги леко, но отривисто. Погледът му въобще не бе насочен
към екрана: не знаеше г-н Виденов какво е това обратна връзка. Бяха го
учили, че информацията върви само отгоре надолу, а и не само учили - що
информация той сам бе предал надолу към винтчетата...
Внезапно той забеляза
особен ритъм на почукванията си по клавиатурата. Нещо като маршова стъпка,
но не съвсем. Сега чак усети по-особената роля на клавиша Ентър. Когато
го натиснеше се чуваше звук от компютъра. Особен, тревожен звук. Значи
нещо ставаше - някъде нещо ставаше, ето защо този клавиш беше по-голям,
доста по-голям. Както той самият навремето беше по-голям, най-големият
даже - министър-председател! Всъщност, какво ставаше г-н Виденов не се
интересуваше. Но все пак от любопитство той погледна в монитора. А там
пишеше на английски
20/08/2004, Тих Южен
Малко история: този фейлетон бе написан по повод новината през лятото на 2004 г., че г-н Жан Виденов работи в Dir.bg на някакъв ръководен пост.
[ това е фейлотн от брой 4 на списание "Коснос" www.kosnos.com]