абат (от латински и
старофренски) - игумен (ръководител на монасите в манастир)
абдал (разговорно, от турско-арабски)
- глупак, простак.
абдикирам (от латински) - отказвам
се от престола.
абракадабра (от латински) - вид заклинание,
магическа дума, която помага за изпълняване на даден номер (трик).
абревиатура (от латински) - съкращение.
аватар (от индийски) - превъплъщение,
проява. По Интернет форумите се използва за обозначаване на картинка,
с която се идентифицира даден потребител (форумджия).
Авгиев - (изключително) мръсен,
кирлив, отвратителен. Идва от гръцката митология - Авгиевите
обори. Това са оборите (конюшните) на Авгий - собственик на обори,
които Херкулес е почистил чрез пропускане на река през тях.
авджилък (разговорно, от турско-арабски)
- лов, ловджийство.
авджия (разговорно, от турско-арабски)
- ловец.
авер (диалектно, от турско-арабски)
- приятел, другар, сподвижник.
аджамия (разговорно, от турски) - неопитен.
аджеба (разговорно, от турско-арабски)
- така да се каже, например; удареннието е на първата буква.
айлак (от турски) - незает, свободен
от работа; също се произнася айляк.
айналия (от турски) - хубав,
красив.
айробика (от гръцки:
аеро - въздух,
биос - живот) - комплекс от интензивни упражнения, които да повишат
поглъщането на кислород от организма.
ака - (от английски,
also
known
as)
- с прякор, известен като.
академия - (1) място за учене или трениране
в дадена специалност; (2) общество или институция, съставена от изтъкнати
учени и писатели. (произход: от името на гръцкия герой, на чието име е
била наименувана градината на Платон)
акран(ин) и акранка (от турски)
- връстник, връстничка.
акцент (от гръцки) - ударение, произнасяне,
произнасяне, наблягане.
аладжа (от турски) - домоткано
памучно платно.
аламански (остаряло, от френски) -
германски,
немски; също така - алемански.
аларма (от френски, на оръжие)
- (сигнал за) тревога.
алатурка (от гръцки) - (по) турски.
алафранга (от гръцки) - (по) френски,
(по) европейски.
алащисвам, алащисам (от турски)
- навиквам, обръгвам. Също и алъщисвам<.
алиенация (от латински) - отчуждаване,
охлаждане на отношението към нещо.
алкание (старинно, ударението е на
второто а: алк'ание) - силно желание, жажда.
алкая (старинно, ударението е на второто
а: алк'ая) - силно желая, жадувам.
алпака -
1) сплав от мед, никел и цинк, подобна на сребро, от която обикновено се
правят изделия за домакинството. 2) материал (плат), направен само от вълна
или вълна, смесена с други влакна.
алтернативен (от латински) - друго
нещо (на разположение), заменяем, конкурентен
алтън (от турски) - 1) злато.
2) жълтица.
алфабет (от гръцки, от буквите алфа
и бета) - азбука.
алфонс (от френски) - развратен мъж,
издържан от жени. Също и алфонсо.
алъш-вериш (от турски) - вземане-даване,
покупко-продажба
амалгама (от гръцки) - 1) сплав
от живак с други метали. 2) (преносно) смес (от цветове, усещания, чувства
и пр.)
аман-заман (от турски) - помощ,
в крайна нужда съм.
амбивалентност (от латински) - съвместното
съществуване на две противоречиви чувства в човек, свързани с един и същи
причинител (обект на чувството) - например любов и омраза към някого.
амбуланца (остаряло, от латински)
- подвижна военна болница.
амиго (от испански) - приятел.
амнезия (от гръцки) - частична или
пълна загуба на памет.
анджак (от турски) - именно, тъкмо,
само. Също се произнася и анджек.
аргат, аргатин (от турски) - селски
слуга, ратай.
аркадаш (остаряло, от турски) - другар.
Армагедон (от еврейски) - 1. последната
битка между доброто и злото преди Деня на страшния съд; 2. (преносно) кървава
или страшна битка.
артък (от турски, ударението е на ъ)
- излишен, в повече.
архаичен (от гръцки) - античен, остарял,
излязъл от употреба.
архаизъм (от гръцки) - остарял или
излязъл от употреба израз.
архимандрит (от гръцки) - ръководител
на голям манастир или група от манастири в Православната църква.
.
асимилирам (от латински) - претопявам,
поглъщам (за народ).
асинхронен (от гръцки) - несъвпадащ
по време. Синоними: несинхронен, асинхронизиран, несинхронизиран,
несинхроничен.
аскер (от турски) - 1. войска; 2. войник.
асортимент (от френски) - 1. избор;
2. сортирани артикули.
асоциация (от латинскти) - сдружение,
дружество.
аспирант (от латински) - докторант;
студент, който прави дисертация. Вече не се използва.
аспирация (от латински) - 1. смукване,
засмукване; 2. проветрение, проветряване.
астма (от френски) - задух, болест,
при която човек има трудност с дишането.
астрален (от латински) - 1. звезден,
свързан със звездите; 2. свързан с неземно съществуване, например двойник
на тялото, който надживява тялото.
астронавт (от латински) - космонавт,
човек, изпратен с ракета в космическото пространство.
асъл (от турски) - същински,
истински; също и като наречие - тогава означава "точно така".
атенюирам (от френски) - смекча си;
отслабвам (използвана е във възрожденски текстове).
.
афектирам се (от латински) - разчуствам
се, прави ми силно впечатление.
аферим (от турски) - браво.
афинитет (от латински) - привличане,
влечение.
афтършейв (от английски) - одеклон
или крем за след бръснене.
ачик (от турски) - ясен, явен
и като наречие - ясно, явно.
афазия (от латински) - загуба на реч.
ахмак (от
турски) - разг. глупав човек, глупак.
ахчия, ахчийка (от турски)
- готвач, готвачка.
ашколсун (от турски) - браво,
похвално.
ашлак (от
турски) - безделник, празноскитащ, нехранимайко
ашладисвам (от
турски) - присаждам.
аязма (от гръцки) - извор, чиято вода
се смята за лековита. От там идва и името на местността Аязмото край Стара
Загора.
.
бааси! или баси!
(жаргонен израз от нецензурния глагол за съвъкупление) - възклицание
при учудване или разочарование; синоними: егаси, ебати.
бабаит
(от турски) - юначага, смелчага. В разговорния български език има
значението на самоуверен и нахален мъжага.
бабаитлък или бабаитлик (от
турски) - юначество, дързост. В
разговорния български език има значението на самоуверени и нахални действия.
бабанка или бабанко (разговорно)
- юначага, пораснало дете.
бабек (диалектно)
- вид колбас от сушено сурово свинско и теелешко месо.
баберка или
баберек (диалектно)
- 1. недорасъл кочан от царевица с редки ззърна. 2. недорасъл плод, останал
след беридбата.
багабонтин или вагабонтин (от
латински) - нехранимайко, скитник.
бадева
(от турски) - 1. безплатно, даром. 2. напразно, безпезно.
база (от гръцки) - 1. (военен) лагер,
военно ограждение или голяма казарма. 2. изходен пункт. 3. в химията, съединение
или част от него, която е алкална, т.е. свързва водородни катийони. 4.
в биохимията, съставна част на ДНК или РНК - това са пет пуринови или пиримидинови
бази, които съдържат аденин или гуанин или тимин или цитозин или урацил.
базилика (от гръцки) - 1. в Древния
Рим, обществена стая или здание, което има апсида и колонада и служи за
събиране на хора. 2. подобно здание, използвано за църква.
.
бакара (от френски) - комарджийска
игра на карти.
бакалавър (от латински) - образователна
степен в университетите, по-ниска от магистър.
бакия (от
турски) - неуредени сметки и дългове.
бакслаш (от английски, при компютрите)
- още знак за директория, обратно делено, т.е. символът "\"
. На английски е backslash - a backward-sloping diagonal line; a
reverse solidus (\).
бактисвам
(от турски) - дотяга ми, омръзва ми.
бакър или бъкърлък
(от турски) - медни съдове.
баласт или баласта (от скандинавския
район) - 1. тежък товар на кораб, балон или друго превозно за стабилност;
2. многословие; 3. излишен материал.
балада (от френски) - 1. поема или
песен, която разказва народна история; 2. сантиментална или романтична
песен.
балама (разговорно) - глупак, наивен
човек: обратното на тарикат.
балдахин (от италиански, но идва от
името на град Багдад) - церемониална покривка върху трон, олтар и
т.н.
баланс (от латински) - 1. равновесие,
уравновесяване; 2. противотегло.
бамбашка (от
турски)
- съвсем друг, съвсем различен.
.
бараба (исторически от собствено име)
-1. бездомен работник; 2. човек с широко ссърце.
барабар (от турски) - заедно, редом
(Барабар Петко с мъжете!).
бараж (от френски) - 1. силен (преграден)
артилерийски огън; 2. преграда на река/поток.
барам (раговорно) - пипам.
барба (от
гръцки) - бай, стар човек (Барба Гъркът - това е име на гръцки филм).
барбекю (от английски, но ориганалната
дума идва от хаитянски) - 1. скара на открито; 2. приготвената храна
по този начин.
барбут (от турски) - комарджийска игра
със зарове.